finifugal

(adj) hating endings; of someone who tries to avoid

or prolong the final moments of a story or relationship;

"не си отивай, свят",

аз шепна,

докато поредният финал

ме заглушава

със отдалечаващи се стъпки.

всяка следваща приключваща история

ме затрупва с тежестта

на новото начало

и на всичко минало,

което няма да си върна повече.

казвам сбогом

на приятелства,

любови, на щастливи мигове,

среднощни болки,

минали надежди,

изпарили се сълзи,

сърца, разбити на парчета

и усмивки,

светещи във тъмното.

"защо е умряла, бабо?",

пита петгодишната аз.

"и най-хубавите неща

си имат своя край",

отговаря баба

и ми казва да заспивам.

но аз не мога да заспя

сред всички тези краища,

раздели, загуби и безнадеждности,

сред цялата безсмъртна смърт

и гъста болка,

тегнеща над мен.

"съжалявам,

но така е -

всичко свършва",

казва ми светът,

отивайки си,

за да потвърди

категоричността на думите си

и да ме остави

с непосилната надежда

да дочакам следващия край.