луната /в средата на първа четвърт/

il mio cuore è solo tuo

тази нощ

луната

свети само за нас.

пременена във златно

и леко мъглява,

тя танцува на пристана;

сочи ни. с глас

ни прошепва:

"елате със мен да отплавате."

тя ни шепне -

тогава

дори орион

сваля своя лък,

плаче и ни гледа насреща;

той няма кого

да прегръща в нощта,

няма кой със целувка

да го посрещне.

но за нас днес луната

ще е лодка, с която

сами ще пребродим небесната шир;

ще преплаваме целия космос;

ще видим

дори най-далечните, бледи звезди.

ще достигнем копнежи, мечти и надежди,

най-накрая ще бъдем

свободни да сме.

тази нощ, под луната -

няма нищо по-нежно.

целуни ме

и всичко

ще бъде небе...

вече трябва да тръгваме -

последна целувка.

виж... луната се къпе във локвата -

знам,

че ще бъдем вселени,

докато за нея

тя е мъничка капка

и безбрежен океан.