пламъци

не можах да те забравя,
затова
облякох спомена за тебе в думи.
хвърлих думите в
камината насред
горящите дърва
и гледах как
пламтящите ръце на огъня
ги задушават.
в един момент
ти беше просто пламъци,
изгарящи ме нежно.
но после огънят
отне ми
всяка наша дума.
остана само пепелта
на вечно миналото.
едни злопаметни парченца
спомен, неспособни
да се съединят отново.
каква ирония.
отърсих се от теб,
а пак ще трябва
да събирам пепелта,
която ми остави.
и пак, и пак, и пак.
завинаги.
не мога да те изгоря
напълно, защото
винаги ще има нещо
след пожара -
да ми напомня за
това, което
вечно се опитвам да забравя.