краят на света

краят на света настъпва днес

в седем и три сутринта,

когато покрай теб минава

момичето с цигарата в ръка

и с папката за скици в другата,

а и ти си спомняш как

преди година по същото време

в ръката си е държала нечия чужда,

която е изпълвала дробовете й

с любов

вместо със дим.

краят на света настъпва днес

в десет и дванайсет,

щом влезеш при учителката,

която вечно носи черно

и се зачудиш за пореден път

какви ли чувства се опитва да облича

в такива мрачни и измамни цветове

и колко самота я чака вкъщи,

когато се прибира,

за да ги свали от себе си.

краят на света настъпва днес

в четири и двадесет и две следобед,

когато научаваш

за последния дъх на

някаква незнайна братовчедка на дядо ти

и виждаш по лицата

на роднините си

как тази толкова невзрачна смърт

посява в тях зародиша на края,

от който всички са потънали във страх.

краят на света настъпва днес,

привечер, във седем и една,

когато се разплакваш

още щом от телевизора се чуе

как започва новинарската емисия -

вече знаеш, че заради нея

само ще се разболееш

от хроничен страх,

щом вървиш по тъмно сам през улиците.

краят на света настъпва утре,

малко след като удари полунощ -

ти стоиш във празната си стая

и в ума си, пълен до ръба със мисли.

писъците ти умират във възглавницата,

докато обмисляш

края на света си;

докато не видиш

ранните лъчи на слънцето

да се протягат през прозореца

и да те галят топло,

повтаряйки, че всичко

в крайна сметка ще се нареди,

колкото и пъти

днес светът да свърши...

07:03

краят на света настъпва днес

началото му

също.