ukiyo

(букв. от японски) "плаващ свят"

светът безгрижно плава

по повърхността на мозъчната ми кора

разлива се по кръвоносните ми съдове

и наводнява всеки нерв

и всяка клетка

в сухото ми тяло

за да намери своята

америка във мен

изпълва ме

превръща ме във себе си

за да съм плаваща реалност

тих стремеж

към някаква далечна суша

където моите океани нямат място

светът обрича ме

да корабокруширам

да наводня и твоето сърце

със себе си

да се разсипя цяла върху тялото ти

и да достигна дълбините на душата ти

и всеки белег

всяка драскотина

които толкова стараеш се

да скриеш

за да те опростя

или опропастя

за да отплаваме отново

по небето

да превърнем облаците

в нестабилен дом

и да изливаме света си по земята

докато не станем прости и безсмислени

(ах сложен свят

обречен на изгнаничество

не се изсипвай

върху раменете ни)

ела да търсим наши светове

да изоставим скучното мореплавателство

и да откриваме реалността

по други пътища

потопи ме в себе си сега

наводни ме цяла в свят

изпълнен със любов

а не със страх

просмукай в мен

привършващия костен мозък

на живота

от всичко мога да ти обещая че

ще имаме попътен вятър

finifugal

(adj) hating endings; of someone who tries to avoid

or prolong the final moments of a story or relationship;

"не си отивай, свят",

аз шепна,

докато поредният финал

ме заглушава

със отдалечаващи се стъпки.

всяка следваща приключваща история

ме затрупва с тежестта

на новото начало

и на всичко минало,

което няма да си върна повече.

казвам сбогом

на приятелства,

любови, на щастливи мигове,

среднощни болки,

минали надежди,

изпарили се сълзи,

сърца, разбити на парчета

и усмивки,

светещи във тъмното.

"защо е умряла, бабо?",

пита петгодишната аз.

"и най-хубавите неща

си имат своя край",

отговаря баба

и ми казва да заспивам.

но аз не мога да заспя

сред всички тези краища,

раздели, загуби и безнадеждности,

сред цялата безсмъртна смърт

и гъста болка,

тегнеща над мен.

"съжалявам,

но така е -

всичко свършва",

казва ми светът,

отивайки си,

за да потвърди

категоричността на думите си

и да ме остави

с непосилната надежда

да дочакам следващия край.

hanyauku

(v) to walk on tiptoes across hot sand

като изплашени деца на плажа,

боящи се да стъпят върху пясъка,

за да не изгорят

прохождащите си крачка,

по пътя към водата -

така и ние с теб вървим

на пръсти.

тичаме и тичаме,

свободни и незаземени,

страхуващи се

да обичаме,

за да не ни превземе болката

от пламъка на любовта.

но пак забравяме това:

когато спрем и встъпим

в сянката на другия

и заедно

се потопим в горещината

на пясъка пред нас,

уверени,

че все пак ще достигнем до водата;

тогава -

за пореден път пораснали,

спокойно, бавно

(аз и ти)

най-после ще се гмурнем в необята,

в безгрижието на морските вълни,

във любовта,

във топлите усмивки,

в бленуваната, проста свобода.

задръж ръката ми във своята,

повярвай ми -

морето е безкрайно днес.

ела.