hanyauku

(v) to walk on tiptoes across hot sand

като изплашени деца на плажа,

боящи се да стъпят върху пясъка,

за да не изгорят

прохождащите си крачка,

по пътя към водата -

така и ние с теб вървим

на пръсти.

тичаме и тичаме,

свободни и незаземени,

страхуващи се

да обичаме,

за да не ни превземе болката

от пламъка на любовта.

но пак забравяме това:

когато спрем и встъпим

в сянката на другия

и заедно

се потопим в горещината

на пясъка пред нас,

уверени,

че все пак ще достигнем до водата;

тогава -

за пореден път пораснали,

спокойно, бавно

(аз и ти)

най-после ще се гмурнем в необята,

в безгрижието на морските вълни,

във любовта,

във топлите усмивки,

в бленуваната, проста свобода.

задръж ръката ми във своята,

повярвай ми -

морето е безкрайно днес.

ела.

луната /в средата на първа четвърт/

il mio cuore è solo tuo

тази нощ

луната

свети само за нас.

пременена във златно

и леко мъглява,

тя танцува на пристана;

сочи ни. с глас

ни прошепва:

"елате със мен да отплавате."

тя ни шепне -

тогава

дори орион

сваля своя лък,

плаче и ни гледа насреща;

той няма кого

да прегръща в нощта,

няма кой със целувка

да го посрещне.

но за нас днес луната

ще е лодка, с която

сами ще пребродим небесната шир;

ще преплаваме целия космос;

ще видим

дори най-далечните, бледи звезди.

ще достигнем копнежи, мечти и надежди,

най-накрая ще бъдем

свободни да сме.

тази нощ, под луната -

няма нищо по-нежно.

целуни ме

и всичко

ще бъде небе...

вече трябва да тръгваме -

последна целувка.

виж... луната се къпе във локвата -

знам,

че ще бъдем вселени,

докато за нея

тя е мъничка капка

и безбрежен океан.

дефиниции

любов е

несъзнателно да се докосваме

с очи, ръце и думи.

да разтваряме душите си

измежду клетките на другия.

да усещаме дъха си слят,

пресечен, сякаш ей сега ще свърши

и ще си отидем заедно,

обгърнати

от електрическо поле,

милион галактики

и две усмивки.

любов е

онова "най-после"

в края на измамващото време,

което ту ни свързва, ту разделя,

оставяйки ме да очаквам теб.

любов е

да пристъпя в тишината

на безкрая с теб

и да намеря себе си

в сърцето ти.

да се открием заедно,

да се познаем - вечни,

и после цялостни

да се изгубим пак.

за поправимото

можем да поправим всичко - знаеш,

само с ножица, лепило и цветя.

срежи това,

което дразни кожата ти,

щом те доближа.

и залепи при мястото,

което заедно

неволно разрушихме

със докосването си.

не искам да се колебаем -

ще разтворим раните

и в тях ще засадим цветя.

ще ги държим на топло,

винаги под слънцето;

ще ги поливаме с любов

и нежна страст.

ще оцелеем с тях през зимата,

намерили

сигурен подслон

една във друга.

а пък когато дойде пролетта,

ще се любуваме

(отново заедно)

на красотата им,

способна да изпепели студа

на нашите неволни грешки...

ела при мен.

ела, любов,

за да поливаме цветята си отново.

със малко слънце,

с капка топлина,

аз знам, че ще разцъфнат скоро.