опитваш се напразно да ме учиш
как трябва да се плува във морето
кога не бива да се доближавам
до тъмните и яростни вълни
къде камъните са прекалено груби
за моите изнежени крака
къде кеят е твърде висок
за да скоча от него
и как русалките
са просто детски блян
безсмислена заблуда
как трябва вече да порасна
и да се откажа от дълбоките води
където вечно ходя да ги търся
но не разбра ли?
идвам от океана
и бурните вълни са моят дом
не можеш да ме прибереш в буркан
със шепа пясък и дузина мидички
и да ме отнесеш далеч
при себе си
където да събирам прах
докато гния върху рафтовете
единствено за да ме гледат хората
и да им казваш "вижте
тя е моя"
не ти принадлежа
но само чакай
аз ще потърпя
на този прашен рафт
далече от дома
а пък когато дойде времето
опашката ми да порасне
ще намеря сили
за да скоча през хиляда свята
и да достигна пак океана
моят бурен и уютен дом
за да издраскам всичките си люспи
върху раковините
да скоча във морето
там - от най-високото на кея
за да се впусна в някое течение
и да не стигна повече брега...
и за да ми повярваш най-накрая
че русалките все пак са истински
Няма коментари:
Публикуване на коментар